Кафето през работно време
“Най-хубаво е, дявол да го вземе, кафето през работно време” – така се пееше в една весела песничка от епохата на пламтящия соц по нашите земи. За съжаление не помня нито кой я изпълняваше, нито кой беше авторът й. Да ме простят нейните създатели. Ако са още живи, мога да ги зарадвам с това, че помня още два стиха от песничката – “Кафе еспресо, а ла турка, кафе за шеф, кафе за мижитурка”. И значи, става цял един куплет престоял в съзнанието ми повече от двайсет години, което си е направо комплимент за въпросните създатели. Дори само от този куплет може да се усети мощната социална ангажираност сна тази творба. Един вид, не е важно какво е кафето – еспресо, NESCAFE (което отдавна се е превърнало в нарицателно за инстантно кафе) или пък друго — важно е по кое време го пиеш. С две думи, критика на трудовата дисциплина по всички нива на социалистическата йерархия. Но понеже социализмът все по-непоколебимо изчезва от нашето съзнание, бихме могли да си помислим, че песничката е изгубила своята актуалност. Ама дали е така?
Дали да изброяваме магазините, предприятията, учрежденията, вече и учебните заведения, пред които по всяко календарно време може да се видят групички от служителки, продавачки, ученички и учителки, а вече и самотните им шефове, които често държат цигара в дясната ръка и абсолютно винаги пластмасова чаша в лявата? Явно, че кафе и кафе машини е имало и през работното време на капитализма. Защото не само така е, но така и ще бъде. Просто, защото така е било. Българинът пие кафе, не толкова защото страда от кофеинова зависимост, колкото за това, че когато пие кафе, колективното му подсъзнание го пренася в “Ганковото кафене”. Където, както знаем още от “Под игото”, той може да говори до забрава за онова, от което много разбира. Сиреч, за политика, за времето, за жените, за живота в ингилизко, за стария тютюн, за старите приятели и пр., и пр.. И понеже всеки в това кафене слуша главно себе си, всеки може викайки силно, силно да хареса думите си. И да има чувството, че всяка глътка кафе изпълва гърдите му с увереност и самочувствие. Ах, какво вълшебно кафе, наистина!
Казано по друг начин, пиенето на кафе за българина е средство за поддържане на социалните му контакти, повече отколкото каквото и да било друго. А къде мрежата на тези контакти е най-гъста? Разбира се, там където работи. Защо тогава да се чудим, че дори депутатите не си стоят по банките в залата на Парламента? Просто в пленарна зала неразумно е било забранено поднасянето на кафе. Това е.
Подобни мисли:
- Кой често има нужда от ремонт на компютри? Най-много нужда от ремонт на лаптопи имат предимно тийнейджърите, защото...
- Защо са предпочитани товарните бусове под наем Много товарни бусове под наем съм наемал през живота си....
- Литературни произведения на италиански език Литературната история на италианския народ не е просто списък от...
- Нова Година в Трявна или Боровец? Много хора предпочитат да посрещнат нова година на някое романтично...
- На кого да разчитаме за качествено преместване от хамали? В днешно време има всякакви хамали – има млади момчета,...
- Христо Андонов Ще си позволя да цитирам една сентенция, която прочетох преди...